04.03.2008г.

 

Ще го кръстя това писмо „ Откровения и обърквания мои“ :))Т.к. изобщо нямам идея от къде да започна, надявам се в писане на безсмислици да напиша и важните неща. Не ми е трудно да си призная пред теб каквото и да е, трудно ми е, защото трябва да започна от някъде, а от къде при положение,4е всичко ми е такава каша хич не зная. Повечето неща сама си ги прозряла, другата част сама съм си я казала...най-общо казано оба4е се чувствам адски объркана и не наясно със себе си, а когато съм наясно излиза,4е пак не съм. И защото колкото и пъти да съм търсила отговорите „каква съм, за какво живея, какви са ми целите, какъв е смисълът на моят живот и кое е нещото което да го осмисли „ не намирам отговори или много често си създавам заблуди, за да миряса мозъка ми и да спра да мисля. Сиреч самозаблуждавам се и то доста умело, за да имам покой поне за кратко....докато не дойде времето, когато нещо влезе там и не отключи местенцето ,където съм скатала всичките си страхове, обърквания и милионите въпроси, които нямат истински отговори. Не зная до колко е правилно, но аз не възприемам от хората техните разсъждения за живота и техният смисъл, който толкова убедително се мъчат да ми наложат,оба4е се оказва,4е съм се повлияла и влияя, колкото и упорито да се дърпам. Кое е правилно и кое не, как си живея живота, и как трябва да го живея. Ама според кой е така.......аз не го виждам по този начин, там е работата оба4е,4е не го виждам по никакъв.....Понякога ми се иска просто да се оставя да ми промие някой мозъка и всичко да приключи, да ме зомбират и да приема живота и смисъла лъжливия, като на повечето хора, уж да ми е по-лесно. Ама много бързо ми минава, като съм пробвала да живея по някакъв такъв изкуствено създаден живот, свят и разбирания......или поне аз ги чувствам,4е за мен са такива, защото вътрешно се боря с това, усещам го крайно фалшиво за себе си, и зная само,4е не съм аз това, това не е за мен.......обаче идва пак въпроса, какво искам аз......не зная.......коя съм аз........не зная........защо не мога да намеря себе си......не зная.......защо не се и намирам някъде сред другите......пак не зная.....а какво зная......нищо....И защо всеки има претенциите да е наясно със всичко не зная, как всичко знаят и всичко са осъзнали, какви хора, кажете и на мен, ама така,4е да повярвам пък и вие на себе си, като се осъзнаете. А, да не говоря, 4е всеки претендира за изградена ценностна система, 4ия е тази ценностна система и за какви ценности говорим...прах в о4ите,ама сами си го сипем. Жестокост, колко сме жестоки хората, та и аз покрай тях, удоволствието да нараняваш и ахх ,колко ме боли, когато ме наранят.

Чувала ли си за репликата „ Интересът клати фесът”-жалки.

 

Има няколко причини поради ,които страня от хората, и също няколко, поради които търся от време на време контакт...........Страня, защото повърхностното ми отношение е до време, не мога до безкрай да залъгвам себе си и хората край мен....все някога ще лъсне истината на бял свят и то аз ще си я кажа, че не съм това за което ме мислят, или което очакват да съм, защото вътре в мен има много, ама наистина много неща, които освен, че са част от мен са и моето АЗ.....това съм.......не съм искала някой да ме харесва, че да го крия, а го крия защото всички си мислят,4е имат отговори и са наясно със света и себе си....обаче аз не съм убедена в това и не съм съгласна, ама не мога и да докажа обратното...нали и аз не зная нищо.......или да ми каже някой „да ти имам проблемите”...на никой не си пожелавам тези проблеми, лошото е,4е аз зная,4е ги имам, а те не......та доста често се заблуждавам, за да изчезнат за известно време и от мен, оба4е не би, преследват ме и си искат отговорите. Страня, защо още страня, защото се чувствам празна, непълноценна, тъжна в повечето случаи наистина искам да се самоубия след това. И ми е писнало да ме питат ”Къде излизам , защо не излизам и какво правя, като не ходя по кафета, барове, дискотеки, и как изобщо се забавлявам”...ами сигурно, защото не зная как да се забавлявам. На никой не му се занимава с това, което мен ме интересува и ми е наболяла тема...никой не се задълбочава в мислене чак до там, или пък и тях ги е страх да надникнат в себе си, кой знае какво ще открият и ще ги разтърси.....по-лесният начин е да си затвориш очите и да се направиш ,4е не съществува проблем и всичко си е наред.

Избягвам и задълбочени отношения, защото когато се разкрия, не мога да се пазя и позволявам отношение подобно, като в Догвил, и защо ,ами защото сакън да не обидя някой, да не го нараня, да помогна на човека, на който държа и си мисля, че правя нещо хубаво и добро и как няма да си го мисля, като толкова вярвам в добрината, любовта , взаимното разбирателство и уважение, а на практика се получава друго.... ве4е зная, 4е е грешка това и сама съм си виновна за ответното отношение, много трудно ми е да спра да оправдавам постъпките на хората и все си мисля, че когато към мен се подхожда с обратното на това в което вярвам наистина не реагирам адекватно а отвръщам с добро или потискам себе си, барем се осъзнае човекът, ама явно, за да се осъзнае просто трябва да изтъкнеш грешките му. Да не говорим и за хилядите противоречия в мен и те идват от цялостното ми объркване....

Някакъв такъв измислен изпълнен с лъжи и фалш живот, не се виждам в него, където най-важните неща са.......пари, яка е темата за парите...ужас.....и най-важното е купон да става, кой къде се е напил, как се е осрал, кой какви интриги е спретнал, малиии онази ,ако я знаеш.......смисълът на живота дрехите ми гримовете, не знам си кой мъж, телефон, кола и репликата аз съм прекрасна той пич страхотен, дуе се ще пръдне чак.....смяхххх.....на кой бар тази ве4ер, дискотеки, мацки...полудявам....ебахти, колко са важни тези неща. Обаче ,ако питаш някой „ това не се отнася за мен” е репликата. После репликата „все едно съм се родила, за да стана майка, смисълът на моят живот”, ами да, като нямаш нищо друго вкопчи се в детето си, че да си замажеш положението.....Иначе не могат да се гледат с половинките си и какви ли не машинации се измислят ,за да ги въртят, а и техният живот да по оплетат това онова, пък имитацията на перфектното семейство и, колко много се обичаме и държим един на друг....гледала съм ги тези филми. И никога „това не се отнася за мен, аз не съм такава”....оффф...щото пък много знаеш кой си и коя си, ама как обичаме да си оправдаваме постъпките. Толкова е оплетен света в лъжи, не стига, 4е лъжем себе си, ами и яко всички останали, някой преднамерено, други несъзнателно и все пак Лъжи...... малко са истинските хора мъниче малкоооо........и се пазя защото не искам този живот, не искам и да се преструвам и да играя....по дяволите признавам си правя го, колкото и да не ми се иска. А какъв живот искам....поне това до някъде зная, честни хора, да излъчват добрина, неподправени, да обичат, ценят и уважават, да притежават чистотата на новородено. Колкото и наивно да звучи зная,4е го има това мъниче, зная 4е съществува или поне вярвам, или ми се иска да повярвам, 4е е така....и аз съм една от всички и аз наранявам и правя грешки и съм правила и правя какви ли не неща, които правят и те, с нищо не съм по-различна освен с това, 4е цял живот искам това да спре тежи ми всичката тази гадост и мръсотия. Защо обичам животните, винаги съм искала да съм животно...погледни техният свят и ще ме разбереш.....затова и плаках също в „Инстинкт”......свобода се нарича мани4е, нея си искам.....въпреки ,4е моята е изкривена, но се боря със себе си и с всичко останало....не зная до колко ще издържа и дали ще мога да се справя...Иска ми се да се зануля, заради това, баланс...трябва да го има, не може да не съществува. Не ща фалшивата любов, не искам фалшиво семейство, не искам и дете, което видиш ли да е плод на фалшивия ми живот...на какво го обричам на същата гадост....и на края какво да му кажа „ ми това е живота”....Объркани са ми толкова много представите, кое какво е , кое е редно, кое не е ,кое е добро, кое не е, кое е любов, кое не е, кое е истина и кое не е ..и още толкова кое-та...ама ,кое кое е...пух не зная мамка му понякога и ве4е много често ми се случва даже.........объркана....много...заблудена още толкова......страх, май ме е страх само да живея, защото не зная как....

Какво открих в очите, защо са толкова важни за мен, защо не всички......защото повечето отдавна са го изгубили.....ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ......ето това ме разчувства, ето това ме побърква, докато ги гледам, излъчващи, любов, добрина, живот, жажда....и тъга....сълзите, които ме разпалват......в тях се крие истината мани4е, те са ключа, дълбочината, чувствата, искреността....всичко ще ти каже само едно око, то ще ти разкрие душата каква е.....не харесвам слабите, защото аз съм такава, когато стане въпрос за моят, личният живот, а силните, за да изплувам....но човек, който има такава скрита души4ка и съхранени пове4ето от тези красоти в себе си и той е слаб, колкото и да се мъчи да го прикрива ,и той страда и него го боли....какво видях в твоите очи всичко това мъниче, детенцето с чистото сърчице, копнеещият поглед, добрата душичка, мъката, любовта, красотата, надеждата, живота, свенливостта...толкова беше прекрасно, а и все още е, затова гледам очи, затова и ги наблюдавам, дори сълзи и тъга да има в тях те са невероятно красиви, защото водят до скритата истинска нежна души4ка......и защо по дяволите трябва да го смачка живота всичко това, да промени така, 4е да изгуби тези неща, защо ние хората го правим, защо трябва да страда това дете, защо го пречупваме и изкривяваме....а после иди кажи, 4е го обича6.....лудиии всички сме такива....

Моето 4ервено и 4ерно, моят копнеж........Дива......Изгаряща.......Страст......Треперещи...тела.....Разширени.......Зеници......Животинско......Сношение......Лудост..........Тежки........Стонове..........Нежни....Тела.......Нежни.......Докосвания.......Наслада....Единство.......Разливане....Сълзи.....Тишина.......Възвишена Любов......червено и черно........За мен......всичко, което ми липсва всичко за което копнея .....докосвала съм се до това едва, едва и зная какво е и го искам, ама всичкото.....пак и пак и пак....това провокират в мен онези снимки поне част от тях, само не разбирам кое в тях отключва тези ми копнежи. Стигнах май до човекът до себе си, с него това трябва да изживявам.... А, за да достигна до тези усещания, трябва да има любов, онази любов, красивата, онази истинската, да душа в душа да се преплита и това да бъде и сексуалният и израз....

Край на първа част............

СПИШ ЛИ 

Колкото и време да ти отнеме, рано или късно ще намериш себе си и ще разбереш какво искаш.
Не забравяй да живееш тук и сега, защото нещото така и така ще стане, дори без да го мислиш. Имаш си вътрешен глас, който си води сам, на автопилот.

Хрумна ми.
Според научни изследвания, единият индивид харесва индивид от другия пол с инстинкта си, който да позволи създаването на силно поколение. Т.е. трябва да имат различни характеристики, гени.
Ако си приличат, ако мислят и чувстват еднакво, би трябвало картинката да е неправилната. Стремеж към разбиране от една страна. И отблъскване като възпроизводство от друга.
Много налудничаво, но това си помислих като препрочетох написаното. Мъничето притежава нещата, които най-вероятно притежаваш и ти. Или пък обратно. Липсват ти и ги търсиш у другия. ТОгава е обратното. Абе, за сношение става въпрос. Природа.
Много мислиш, ужас.
Много искрено и задълбочено.
И, ... чакам си новия постинг. Нали обеща.