ОТКРОВЕНИЯ 2
Когато, усещаш нещо гнило в устата си не го преглъщай стотици пъти, а го изплюй, за да премахнеш вкуса му!!!!!!.....Вече седмица и половина се боря със СТРАХА си. Преглъщам го, той с двоен напън напира да излезе. Дори и сега, когато набрах смелост да се изправя срещу него и да го унищожа, той напира в мен да ме смаже и победи. Ръцете ми треперят птичето ми сърчице ще се пръсне, но няма да му се дам, той е излишния и трябва да си отиде. Прекалено дълго време управлява живота ми, защото съм му позволила да ме подчини. Винаги сме водели битки с него и не съм се давала, докато в един ден от живота ми, той спечели решаващата и от тогава съм в робство. В това се е изразявал и моят бунт, хилядите пъти, когато съм правила какви ли не дивотии, е било с цел да премахна страха си, все съм твърдяла, че, когато ме е страх от нещо трябва да се изправя срещу него и да се справя. Но, уви! Ако веднъж съм успявала 10 пъти после съм се проваляла. Отлагам, отлагам и пак отлагам, за кога ???? Колко смелост и сила трябва да насъбера, че да въстана, докато през това време той ме управлява. Иначе на пръв поглед го раздавам много отворена, безстрашна и с голямо самочувствие, а истината е друга : плашлива съм и то много, сърчицето ми се свива от най-малките неща, понякога доста наивна и нерешителна, липсва ми достатъчно увереност, и ми е ниско самочувствието и да срам ме от себе си, че съм такава страхливка. От време на време се надъхвам и стимулирам смелостта си и започвам да доказвам на себе си, че мога да се справя и няма от какво да ме е страх, в такива случаи съм горда от постигнатото, но рядко ми се случва. Като се затворя в черупката си, и да ме бият, зная, че няма да я разбият, но пък ме е страх да изляза и да се бия. Има един такъв извод в психологията „Реализацията на защитните механизми ни предпазва от вътрешен конфликт, но не ни предпазва от конфликта с другите”. Абе улична мастия, но не от тези, които, когато ги сриташ те разкъсват, за да се защитят, а от тези, които, като ги сриташ изяждат себе си
А, има ли пък чуждо влияние, което с агресивен натиск ми казва какво трябва да направя и какво иска от мен да направя и каква трябва да бъда, става още по-зле, тогава пък ината ми се отключва и почвам да ритам и да се противя, докато не стане време сама да се укротя и не взема решение сама да го направя.
Реално погледнато нещата са изключително прости бъди директен и искрен, няма от какво да те е страх, човека на среща как ще реагира и как ще приеме нещата си е вече негов проблем. Но пък ще знаеш за себе си, че си казал каквото си искал, не си потискал емоциите си (което пък е моят защитен механизъм да избягам от себе си, и правя в 80% от общуването си с хората, когато срещна трудност и ме облее страха) и си бил искрен, не само със себе си, а и с обкръжението си. Тогава го няма този страх, а свобода, да поемеш дълбоко въздух без да ти затъкне някъде и да те присвие.
От къде идват страховете ми? От това да не направя грешки, да не се проваля, да не влизам в конфликти, да не обидя някой( за което вече зная, че не нося отговорност, ако се е обидил значи има проблем със себе си). Тук, обаче не мога да не вмъкна и нещо, което любимото ми мъниче е написала във форума си „Правете грешки”, с което съм повече от съгласна. А, защо трябва да се правят грешки, ще цитирам нея „Това е най-новото ми старо откритие. Грешките са май най-ценното нещо в тоя живот - дават ти шанс да разбереш какво не искаш, и оттам - какво искаш.
Дават ти шанс да се развиваш. Щото ако си останеш завинаги в сигурното пространство - в което правилата са ясни и от теб се иска само да ги спазваш - тогава никога няма да разбереш кой си и да бъдеш този, който наистина искаш. Така че грешете!
Грешете!” Йоана Василева . Е хубаво, аз цял живот правя грешки, много често действам като децата, които опознават света, обичам да си троша сама главата, но така ще зная, че аз съм отговорна за последствията и ще науча повече за себе си. Само, че взех да не правя достатъчно грешки, защото взе да ме е страх от последствията. Така пък научих и признах пред себе си, естествено и с чужда помощ, че съм една страхливка. Хайде сега да се справя със страховете си. Какво ми е нужно? Много просто, действия и смелост. След като, искам да бъда свободна, да опозная себе си, да се развия и истински да обичам, ми е време да действам. Даммм така написано изглежда прекалено лесно, само да видим какви извинения ще си намеря следващият път Както сега, цяла седмица и половина си намирах какви ли не оправдания, да не седна и да не излея себе си на няколко листа електронна хартия. И все пак „По-добре късно, отколкото никога”- пак се оправдавам .
Снощи си говорихме с Кремка, за всичко това, от там набрах смелост. Осъзнах, че ми е време да спра да бягам и лъжа себе си и от там и хората които обичам. Та нали целта ми е да се развивам, да бъда искрена, да опозная себе си, как го правя аз това.....никак, правя точно обратното, с пълна газ в обратната посока.....е не стават така тези неща и ми е време да вразумя това страхливо сърце и мозък. С бягство нещата не се оправят, а се задълбочават, и особено като се самозаблуждавам, че от само себе си ще се оправят. Няма как, така не става, теорията е едно, но практика се иска. Пожелавам си успех, и силна воля
Хайде сега да се пробвам да бъда директна и искрена към мъничето. Пиша към теб, защото към себе вече бях. Само при мисълта за теб, и дори това, че започвам да пиша към теб отново ми се учестява пулса и то многократно. Разбирам разочарованието ти , от всичките хубави качества, които притежавам си имам и най-лошото, страха, който както си написала ти, е корена на всички останали лица. И на мен ми се искаше да бях изразила истината и свободата, да бях показала характер, но не успях. Стреса за мен се оказа силничък и инстинкта за самосъхранение ме заключи напълно. Единственото, за което намерих сила е да изразя малко от любовта си, като ти поех ръчичката и я погалих. Лошото е, че когато стреса си отиде, аз пак не бях искрена, отлагах и отлагах и бягах ли бях, като нищо не ми пречеше да изкажа мислите си, ама нали е по-лесно да избягаш отколкото да останеш и да се изправиш. Искаше да знаеш за моите чувства и възприятия, сега ще ти ги обясня. За мен нещата стоят по следният начин, изхождам от онази психарска нощ, мъжът, с който живееш те манипулира и то много добре, както и това, което ме потресе, че няма никакво уважение спрямо теб, ако на това му казвате любов и свобода, това си е някакво ваше тълкувание. А пък ти да ми кажеш после, че това било за твое добро, ето това вече е заблуда. Какво видях онази нощ, мъж чието его е наранено и действията му се осланяха на това да докаже превъзходството и силата си, за да се почувства удовлетворен, и да, постигна го. Какво друго видях, себе си и теб, като абсолютните страхливки, 2 овци притиснати от вълка в ъгъла на обора, треперещи, едната ревяща, и молещи се да ги изяде по-бързо, че да се свърши най-накрая. Израстващо щяло да бъде за него да съм гледала, как те чука пред мен. И да не спира да ти повтаря „това не си ти Йони, бъди себе си, аз те обичам, обичам те, осъзнай се, осъзнай се”. Явно ти е хванал цаката за промиване на мозъка. А, ти ми кажи за каква истинска любов се бориш, като, когато я имаш, почувстваш и се отпуснеш, за да я изживееш, я отхвърляш, сякаш е проказа, само защото си втълпяваш, че това са бягащи отношения, това е сън, розов облак и не било истинско. Кое не му е реалното, и кое е бягство ми кажи, да си признаеш, че обичаш някой и изживяваш себе си и чувствата си. Е ми да, там няма място за насилствено прокарване на истината, което от моя гледна точка я превръща моментално в лъжа.
Нормално е влюбените да се държат по странен начин, но това не означава, че не са себе си, а това, че в този момент са лишени от егото си, докато някой не им напомни за него. Кое му е фалшивото да сияеш от щастие, кое му е фалшивото да споделяш чувствата си, кое му е нереалното. Къде е лъжата в това да усетиш свободата си, просто да обичаш и да бъдеш обичан. Поне знаеш, колко малко хора са изпитвали истински чувства в живота си, а някой никога. Когато интересите и егото са водещи, там любовта е вече изродена. Не може да използваш, като оправдание, затова какъв си астрологията, да манипулираш с библията, и да използваш знанията си с такава цел, като казваш, че това е истината, изразяваш себе си свободно, и видиш ли, аз съм познал свободата. За съжаление Радо, ти си познал затворът си и цялостното ти поведение се изгражда на това да искаш да бъдеш свободен. Постоянното желание вниманието да бъде насочено към теб и натрапването за истината и свободата, говори за човек, който не я познава още. По никакъв начин, не можете да ме обедите, че човека ,който казва, че те обича, агресивно вменява истината за твое добро, и че това е любов и води до осъзнаване и е развиващо и израстващо за личността. Това си е насилие, както жените, които са подложени на домашен тормоз от мъжете си и не го осъзнават и стоят там, като дори и го оправдават, като казват, „ Той ме обича и мисли за мен, аз съм си виновна, никой не може да ме обича така истински, и той ме вкарва в правия път”. Както и при една моя колежка нея ,като я преби един идиот и каза „Теб човек трябва да те пребие, че да започнеш да слушаш”. Разлика не виждам да ви кажа и на двамата.
И ти мъниче, претендираш за искреност и истина, а си скрила толкова много неща от мен. В нашият случай ти все едно ми каза „Крадеца вика : Дръжте крадеца” Излязоха явно и нещата, които ни свързват.
Относно моите чувства, радвам се, че все още са си същите и въпреки всичко случило се за миг не съм подложила на съмнения любовта си, и твоята също. Обичам те и съм те приела такава каквато си, без условия и без изисквания, каква да бъдеш, затова сега се чувствам добре, може и да не я споделям с теб, но тя си е там и струи от мен. Не съм и няма от какво да се чувствам наранена или засегната. Всеки е направил своят избор, и сам за себе си е преценил, как иска да преживее себе си и любовта си. Изключително много ти благодаря, че ме просвети за съществуването на Уолш!
Край на втора част
Видях, че имам и развитие от първата
Благодаря за посрещането !
Удоволствието беше мое!
Иначи за пуканките знам ли, може да си от постещите вълци, ама къде се е чуло и видяло вълк да пости :))
Весели почивни дни ти пожелавам!
